• Копие на знаме

Копие на знаме

Не, не става дума за копието, което пробожда, макар че някога и на него са развявали байрак. Сюжетът е съвременен. Автобус от столичния транспорт, линия 260. Работното място на водача е украсено с националния трибагреник и знамето на ЕС. Обяснимо. На сенника има и трети байрак – зелен, с лъвчето и заветните думи „Свобода или смърт”. Защо? Шофьорът и на глас, и мълчешком казва само едно: защото сме българи.

Забележително е преклонението на народа ни към знамето дори когато е повторение на известен от миналото стяг. Да се върнем именно към зеления четнически байрак. До нас той е достигнал само като копие, защото е погинал след смъртта на войводата Христо Ботев. Ето накратко историята на това знаме – изработено е през 1875-а от дъщерята на Баба Тонка Петрана Обретенова с помощта на революционера Тодор Чунчулов за Червеноводския революционен комитет. Затова на плата освен годината е изписан и Карань – псевдонимът на този революционен комитет. Развято е от местната чета по време на Старозагорското въстание, сетне укрито в дома на Баба Тонка, а на следващата година предадено от сина й Никола за Ботевата чета. На”Радецки” му слагат дръжка и го развяват гордо. Петрана е ушила и още едно знаме, за другия си брат Георги, който е в четата на Стоил Войвода в Сливенския Балкан. За второто знаме няма описание, а за първото тя разказва най-подробно. През 1958 г. за откриване на музея на Баба Тонка в Русе е направено копие на легендарния байрак в кооперация „Българско везмо”. Оттогава репликите на знамето са много. Най-радостно и показателно е, че ги изработват и по-млади хора в патриотични състезания.

Ето кратка хронология: през 1966 г., преди пускане на вода на парахода”Радецки”, построен от българските пионери и чавдарчета, е обявен конкурс за ушиване на знаме. Спечелен е от врачанското училище „Софроний Врачански”, а специалните конци за бродерията са предоставени от Врачанския владика. Сега това копие е в кораба-музей. През 2006 г. пак е обявен конкурс във връзка с годишнината на подвига на Ботевата чета и възпитаници на две училища го печелят с извезаните копия на светинята. Това са мездренската професионална гимназия „Алеко Константинов” и козлодуйското училище „Св.св. Кирил и Методий”. През 2016 г. в Русе обявиха конкурс за ушиване на копие на същото знаме. И пак 2 знамена спечелиха първото място – на училище „Васил Левски” и клуб „Палитра” за изобразителни изкуства в РУ”Ангел Кънчев”.

Обичта към зеления байрак на ботевите четници личи и в това, че в училище „В. Левски” решиха да си направят второ копие – за музейната сбирка в школото, тъй като наградените екземпляри бяха отредени за русенския исторически музей. Другите копия, които се родиха в този конкурс, също заемат място в съответните училищните сбирки. В Русе това е стара традиция – знаме, изработено за конкурса през 1966 г., се пази и в училище „Тома Кърджиев”.

Трябва да се признае: везането на четническите знамена от ученици конкурира по мащаб друга родолюбива инициатива – преписването на Паисиевата история от наши съвременници. Но през 2013 г. се появи и друг феномен – варненски демонстранти изработиха и развяха копие на четнически байрак с девиза „Свобода или смърт” на протест срещу високите цени на тока.  

Любовта на българите към знамената-герои е безспорен. Макар и погинали, народът ни не ги забравя. Красноречив пример е знамето на Априлското въстание. Известно е, че през 1901-а, Райна Попгеоргиева Футекова  пак хваща иглата и изработва три копия на легендарният байрак, който се развява в Панагюрище. Оригиналното знаме след разгрома на въстаниците вероятно е било в конака и погива при настъплението на руските войски по време на Руско-турската освободителна война. Но споменът за него оживява отново под пръстите на чутовната Райна Княгиня, с едно от копията на знамето тя лично участва в честванията за 25-годишнината на Априлското въстание. Сега това копие е в НВИМ, второто е в родната й къща в Панагюрище, а третото изгаря по време на бомбардировките над София през Втората световна, то е било съхранявано в тогавашния етнографски музей.

Един от безценните дарове за българина е именно реплика на историческо знаме. Например в Батак предлагат такива сувенири-магнитчета с копие на знамето от 1876 г. на тамошния революционен комитет, шито от Стефана Попнейчева, съобщават медиите. Специално копие на знаме №9 на Априлското въстание пък бе дарено от НВИМ на жителите на Черни Вит, понеже преди време те предадоха на музея самата реликва, пазена в селото. Копие на Енидже-Вардарското знаме бе подарено и на жената, чието семейство съхрани стяга на въстаниците от 1903 до 2014 г като безценно родово съкровище и после го дари на НВИМ. През м.г. копие на Самарското знаме бе дарено и на Казанлък от тамошната структура на Националното движение „Русофили”. Колко важен е този жест можем да си отговорим сами – в медиите се появи информация за желанието на Радомир да притежават такова копие, от 1878 до 1881 г. Самарското знаме се е пазило в този град, тъй като трета опълченска се преобразува в трета пехотна Радомирска дружина. Градът почитал светинята със събори, 2 пъти посрещал и княз Александър Батенберг, дошъл да се поклони пред нея, а и последният знаменосец на легендарния пряпорец Никола Корчев е именно от този край. Но изработката на копие се оказва свързана със сложни административни стъпки...

Медиите огласиха, че в Пловдив през т.г. отбелязаха годишнината от Съединението с копие на знамето на Марашката чета, участвала в паметните събития. Оригиналът на стяга е пазен във военно-историческия музей в столицата. И в други музеи знамената-реликви се съхраняват при специални условия и се показват в по-редки случаи, за да не се увредят. Но стане ли дума да им се шие копие, именно там помагат на ентусиастите с информация, със съвети.

Може би най-много професионално изработени копия има друга българска светиня – Самарското знаме. Оригиналът отдавна е дошъл в столицата и се съхранява при специален режим. Правят му се две копия, едното от които остава в наш музей, другото в руски. След 2 десетилетия се изработва и трето копие. Четвъртото е дело на монахините от Княжевския манастир, а през 2004 г. президентът Първанов подарява копие и на Зографския манастир. Не се наемам да твърдя, че няма и други  заслужаващи възхищение реплики на Самарското знаме, негово копие пазят на Шипка,  Стара Загора подарява копие на знамето и на монахините от Самара и т.н. А където музей представи експозиция със „своето Самарско знаме”, то се посреща с огромен интерес от посетителите. Трябва само да се добави, че копията, както и самите легендарни знамена, са осветени след извезването по всички канони на бойната слава.


Коментари

Note: HTML не е позволен!